петък, 14 май 2010 г.

Подобрителите в хляба. (Чужд материал).

      

                              
ПОДОБРИТЕЛИТЕ В ХЛЯБА.

Източник: УниПек ООД

Подобрителите за хляб са вещества от естествен и синтетичен произход, които се използват при производството му, с цел удължаване на неговата трайност, подобряване на вкусовите му качества, и подпомагане на технологичния процес.

Основните съставки на хляба са брашно, вода, мая и сол.

Структурата на хляба се формира от съдържащите се в брашното белтъци и нишесте. При замесването на тестото, белтъкът глутен образува мрежи, които заедно с нишестето формират еластични пластове. Впоследствие те биват изпълнени с газ, като по този начин се получават мехурчета и хлябът придобива мека консистенция.

Маята съдържа едноклетъчни организми - дрожди, които разграждат някои захари от  брашното (процес наречен ,,ферментация"). При това се отделя газ - въглероден двуокис, който изпълва гореспоменатите "мехурчета".

Солта забавя този процес и прибавена към тестото, дава възможност да се регулира втасването му, с цел да се постигне желаната консистенция на хляба.

Приготвеният само от тези основни съставки хляб обаче е нетраен -  сравнително бързо изсъхва и бива подложен на развала.

Основна причина за изсъхването на хляба е рекристализацията на нишестето.

В тестото и пресния хляб нишестето е в гелообразна форма. С времето молекулите му  проявяват тенденция да се "събират" като губят част от свързаната с тях вода (рекристализация), което е една от причините за характерната сухота на застоялия хляб.

За да се предотврати този процес, се използват т. нар. емулгатори - техните молекули са устроени така, че с единия си край се свързват с нишестето, а с другия - с водата и по този начин възпрепятстват рекристализацията.

Емулгаторите допринасят и за равномерното разпределение на мазнините в тестото, което дава възможност те да бъдат добавяни в оптималните им количества. Последното е много важно, тъй като прибавени към тестото в количество по-голямо от оптималното, мазнините предизвикват намаляване на неговия обем.

Като емулгатори се използват натриевия стеароил лактилат(Е481), диглицериди(Е471) и др.

Удължаването на срока на годност на хляба може да стане и с помощта на консерванти. Това са вещества, които предотвратяват развалата провокирана от развитието на микроорганизми. Консерванти са калциевия пропионат (Е282), калиевия сорбат (Е202), натриевия пропионат (Е281), натриевия диацетат (Е262) и др.

Антиоксидантите са добавки, които предпазват хляба от развала дължаща се на  окисление на негови съставки. Като антиоксидант се използва например аскорбиновата киселина (Е300), известна още под името витамин С.

Аскорбиновата киселина има също стягащ ефект върху тестото, тъй като води до образуване на допълнителни връзки между глутеновите молекули.

Редуциращите агенти,  като цистеин хидрохлорид (Е920), имат ефект обратен на аскорбиновата киселина като повлияват глутена по такъв начин, че тестото става по-пухкаво.

Стабилизаторите са добавки, които спомагат за поддържането на физико-химичните  качества на хляба.

При приготвянето на хляба могат да бъдат използвани и химични набухватели - вещества които добавени към тестото, водят до отделяне на въглероден двуокис. Такива са натриевия бикарбонат (Е500), амониевия бикарбонат (Е503) и др. 

При производството на брашното, особено на непълнозърнестото брашно, се губят големи количества витамини и минерали. Те могат да бъдат добавени допълнително при приготвянето на хляба.

В състава на подобрителите за хляб влиза и декстрозата. Тя има влагозадържащ ефект - нейните молекули свързват тези на водата и по този начин от една страна предпазват хляба от изсъхване, а от друга - потискат развитието на плесени.

За да се увеличи количеството на протеините в хляба, особено когато пшеницата е с понижено съдържание на глутен, към пшеничното брашно може да се добави соево. Соевото брашно допринася и за по-плътна консистенция на хляба.

Добавянето на малцово брашно към тестото, осигурява допълнително количество захари за дрождите и съответно подсилва ферментацията. Малцовото брашно, повлиява и вкуса на хляба.

Широко използвани подобрители за хляб са ензимите. Те са белтъци, които ускоряват разграждането на някои съставки на брашното, като по този начин подобряват качествата на тестото, допринасят за консистенцията и вкусовите качества на хляба. Използваните в хлебопроизводството ензими са няколко групи, които често се комбинират с цел усилване на техния ефект:

Амилазите ускоряват разграждането на нишестето до по-нисши захари. По-този начин се осигурява повече "материал" за ферментацията, образува се повече въглероден двуокис, което повлиява консистенцията на хляба.

Ксиланазите  и хемицелулазите разграждат големите молекули на въглехидратите ксилан и хемицелулоза до малки водоразтворими молекули. Заедно с протеазите, които омекотяват глутена, те подобряват качествата на тестото и го правят по-лесно за обработка.   
Липазите катализират разграждането на мазнините, при което се получават емулгатори, което елиминира необходимостта от допълнителното им добавяне към тестото.

Подобрителите се отбелязват върху етикетите на готовия продукт с техните имена или с код състоящ се от буквата Е и трицифрено или четирицифрено число след нея.

Условията за тяхната употреба, са постановени с Наредба № 8 от 16 април 2002 г. на министерството на здравеопазването, за изискванията към използване на добавки в храните. 


Използвана литература:

1. Shewry PR, Halford NG, Belton PS, Tatham AS. The structure and properties of gluten: an elastic protein from wheat grain. Philos Trans R Soc Lond B Biol Sci. 2002 Feb 28;357(1418):133-42.
2.  L.M. Hallberg, P. Chinachoti A Fresh Perspective on Staling: The Significance of Starch Recrystallization on the Firming of Bread. Journal of Food Science Vol. 67 Issue 3 Page 1092 April 2002
3. Gil M.J., Callego M.J., Rodriguez G., Ruiz M.V. Keeping qualities of pan bread upon storage: effect of selected enzymes on bread firmness and elasticity. European food research and technology 1999; Vol. 208 pp.394-399.
4. Наредба № 8 от 16 април 2002 г. за изискванията към използване на добавки в храните. ДВ, бр.44 от 29.04.2002г.   


Статията подготви д-р Яна Михайлова




                          

Прословутите "Е-та"

                     


ПРОСЛОВУТИТЕ "Е-ТА"

Пълен списък на добавките в ЕС

Европейският съюз използва единна класификация за означаване на добавките в хранителните продукти. Всички добавки са разделени на групи:

оцветители, консерванти, антиоксиданти, киселинни регулатори, подсладители, емулгатори, други

Системата с Е-номерацията води своето начало от 1980 г. Самата буква "Е" се свъзрзва с "Европейски" и означава, че съответната добавка може да бъде използвана безопасно в рамките на ЕС. Това обаче, на практика вече не е така. С годините бе доказано вредното въздействие на редица добавки от списъка.

Всяка комбинация на Е с число е уникална и дава възможност на производителите лесно да включват използваните вещества в списъка със съставките при производството на дадена храна. Това облекчава много изготвянето на етикетите, тъй като често химическите имена на добавките са дълги.

Номерацията на добавките започва от Е100 и завършва с Е1520. Актуалният списък може да бъде намерен на сайта на Европейската агенция по храните:

http://www.food.gov.uk/safereating/chemsafe/additivesbranch/enumberlist

По-долу може да намерите пълния списък с добавките. Срещу номера е посочен видът на веществото и ефектите, които то може да има върху човека.


Списък с разрешените добавки за влагане в хранителни продукти вижте ОТ ТУК ! 


                     

За маята и пропорциите в рецептите.

                       

ЗА МАЯТА И ПРОПОРЦИИТЕ В РЕЦЕПТИТЕ


МНЕНИЕ НА ДЯДО ХАДЖИ ЗА СЪОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ СУХА И ЖИВА МАЯ.


[Кликнете върху изображението за да го видите в нормален размер]


Ердинч приема за правилно следното съотношение: 2 гр. жива мая = 1 гр. суха обикновенна = 0,75 гр. суха инстантна (2:1:0.75).

В някои упътвания на машините за хляб и в други издания се препоръчва съотножението суха към жива мая да се приеме, че е 1:3.


КАК ДА ПРЕИЗЧИСЛИМ ЕДНА РЕЦЕПТА ?

Много често ни се налага да намалим количеството на тестеното изделие или пък обратно. Характерно за хляба и хлебното изделие е, че има едно важно съотношение, а именно съотношението между течности и сухи продукти. Най-много проблеми създават яйцата, защото макар и с малко те варират от големина, а от там и течността, която съдържат. Затова каквито и начини да използвате за преизчисление на рецептите винаги ще трябва да следим консистенцията на тестото, т.е. дали то трябва да е твърдо или меко.


Най простия начин за преизчисляване е интерполацията по следната формула:



PrK - презчислено количество за даден продукт;
KolR - количество на продукта по рецепта (в грама);
GrR - грамаж на тестеното изделие по рецепта;
PrGr - искания от нас грамаж на тестеното изделие.

Понякога по лесно е да намалим наполовина или да увеличим на половина изделието и тогава такива сложни изчисления не са нужни. Просто разделяме на две рецептата и ето намалихме я наполовина и обратното пак я разделяме на две, после я прибавяме половинката към оригиналната рецепта и вече сме я увеличили.

Ако искаме да намалим ли увеличим с една четвърт или една трета ситуацията пък също е ясна. Просто делим на три или на четири и съответно с получения резултат изваждаме или увеличаваме оригиналната рецепта.

Да напомня за яйцата. Естествено обичайното правило е, когато получим яйце до 1.49 да прием, че имаме едно яйце, а при резултат 1.51 вече клоним към две яйца. Там вече е въпрос на предпочитание и интуиция.

Ердинч ви предлага и една готова екселска таблица за преизчисления, която може да изтеглите на следния интернет адрес:



ОРИЕНТИРОВЪЧНИ ПРОПОРЦИИ НА ОТДЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ

Източник: Mark Bittman, "How to Cook Everything", 2008


Цитирано от Ердинч.


Съотношението на продуктите (в процент) спрямо общото количество брашно в една рецепта за обикновен хляб, препоръчително би трябвало да бъде така:


Течности        55 - 60
Захар               1 - 2
Сол                 1 - 1.5
Мазнини        1 - 2
Суха мая         1 - 1.5
Жива мая       3 - 4.5


ЗАБЕЛЕЖКА: Това са съотношения за обикновена рецепта за хляб. При специални видове хляб или козунаите съотношението на захар, мая и мазнини е различно в зависимост от вида на рецептата и технологията на приготвяне.

Когато искаме да използваме смес от различни брашна, следва да имаме в предвид, че спрямо количеството бяло брашно, можем да добавим в проценти, както следва:

Ръжено брашно             20 - 40
Царевично брашно         до 10
Елда                                 до 20
Оризово брашно           25 - 30
Соево брашно                 до 25
Овесено брашно           25 - 30
Ечемичено брашно       25 -30

ЗАБЕЛЕЖКИ:

Бялото брашно може да се замести с до 50 % пълнозърнесто брашно.
Брашно от спелта (вид житно растение - лимец) може да замести на сто процента бялото брашно.


                         

За козунаците

ЗА КОЗУНАЦИТЕ

СЪВЕТИТЕ НА ПИНА ЗА КОЗУНАЦИТЕ.



За конците:

По принцип конците представляват силно изразени глутенови нишки - глутена е белтък. Което ще рече, че на първо място това се случва в изделия направени със силно брашно, т.е. бяло. Да не се очаква в ръжен хляб да се явят.

Получава се от разтеглянето им, което ще рече в следствие на много месене - при машините това е винаги на лице, защото те месят доста добре!

По правило се получават конци в тесто с мазнина, особено ако е мас или масло + малко олио. Хубаво е да се съчетават течна + твърда мазнина. Разбира се, възможно е да се получи в хляб без мазнина, да е на конци, но това е рядко и трудно.

Козунака може да не е на конци, ако не е омесен добре, ако му е малко мазнината, ако липсва течна или твърда мазнина, ако е превтасал, ако е недовтасал, ако тестото е било замесено много меко. Едно нормално по твърдост тесто, добре омесено и втасало е добра предпоставка за конци.

Конци може да се получат, дори да не е оплетен козунака, ама по- добре да се оплете. Все пак, когато фитилите от тесто са сплетени, друго си е да се вижда всяка нишка, а когато е само един калъп, трудно се забелязват конци, зависи накъде се е завъртяло тестото, зависи и как ще се отчупи или отреже с ножа, много по- трудно забележими са конците.



За козунаците:

Козунак НЕ се прави на програма за сладък хляб.

Когато пусна машината и започне да се меси, задължително наблюдавам тестото. В началото всички правехме ( 1-2 пъти и аз) една и съща грешка - слагахме брашно точно толкова, колкото е по рецепта и нито прашинка повече. Работата е там, че яйцата варират страшно много в големината си, от където идват големи разлики в количеството на течностите. Брашното и то си варира по качество и свойства в различните партиди. Затова, много важно е, да се омеси тесто, което става на хубава топчица в машината. Под бъркалките да не остава една каша, която се маже отдолу - това става с меко тесто. За хляб може да е ОК и да стане пухкав хляб с меко тесто (имам такава рецепта), но за козунака няма как. Ако тестото е меко, няма нито конци, нито може да се оплете, нито да запази ясния рисунък на плитките, а всичко се разлива, губи релеф, форми и т.н. Много е важна гъстотата на тестото! Тази грешка се допуска дори от опитни домакини и баби с дългогодишен стаж.

От друга стана, това не значи да се направи бетон и накрая да се изпече едно паве, което няма втасване и прочие. Трябва да е с мярка. Затова наблюдавам и ако се маже под бъркалките (това е критерия добавям брашно, докато се меси и така, докато стане хубава, стегната топка, но мека и еластична.

После е важно да втаса хубаво, но и да не превтасва. Аз издебвах последното премесване, знаех точно по кое време е, вадех тестото и го оплитах. Разбира се затварям капака на машината, за да не изстива и плета бързо! Връщам оплетения козунак в машината, където той пак втасва - окончателна ферментация. Доста се надува, както е оплетен. Точно преди да започне печенето, отварям капака, много бързо мажа с жълтък и ръся захар. Затварям капака и той се пече вътре - 1 час.

Въпрос:

Когато се извади тестото-било то за козунак да се сплете, или само омесено и втасало за питки, и ни се стори че е доста поомекнало и лепне след втасването, ще препоръчаш ли леко премесване на ръка и ако да, с какво е по-добре да се премеси-с мазнина или още брашно, за да не му се губи формата и да се разлива, така да се каже.Защото нали ще втасва още веднъж след това.

Отговор:

Ако тестото е било замесено с нормална гъстота, след първото втасване е идеално за работа. Може, дори е наложително да се работи с него върху плот, наръсен с брашно или намазан с олио, също с набрашнени ръце или намазнени ръце, за да не полепва. Премесване е възможно, но само с няколко, наистина само 2-3 движения и натиска, колкото да се оформи удобно за работа, дори би могло да се избегне, тъй като машината вече го е премесила с няколко движения.

Да се премеси с брашно или мазнина не е добре! Ако започне да се меси, макар и само за 1-2 минути, ще се изкара всичкия въздух, който вече е надул тестото, ще се затегне, ще си намали обема и после няма да се получи добър резултат. Евентуално може да се чака повече време да втасва, но това вече са спасителни мерки.

Ако тестото лепне и се разлива, както го описваш ти, след първото втасване, това е често признак, че е превтасало или, че е било много меко замесено. Евентуално едното следва от другото - ако е замесено доста меко, съответно от това втасва по- бързо, а и машината нагрява, та съвсем е възможно да е превтасало. Такова тесто няма спасяване...

Ако е просто замесено по- меко и затова се разлива, но не е превтасало, пак не е добре да се добавя брашно или мазнина. Варианта е още от самото начало да се улучи гъстотата и от там нататък нещата си тръгват надобре!



За сплитането:

За премесването - значи, ако тестото си втасва спокойно, в някоя купа и се вземе за оформяне, разбира се, се премесва, пак само с няколко движения. После се късат топки (парчета) тесто. От всяко правя фитил - с пръсти подгъвам единият край навътре и започвам да търкалям с ръце, с лек натиск, докато се издължи.

В случай, че вадим от машината - тя нали си има 2 премесвания по време на втасването? Те са съвсем кратки, но са достатъчни. Вадим тестото и веднага късаме топки и оформяме фитили. Допустимо е да се премеси леко, но е важно да се внимава. Цялото оформяне е добре да се прави с лек натиск, защото при по- голямо натискане или месене ще се извади въздуха от тестото, ще спадне обема му и ще се сбие.

Като пиша това, нямам предвид съвсем леко да се гали! Дано не оставям погрешно впечатление! Трябва да се избегне само сериозното месене, било с брашно или мазнина. Може да се завърти и да се натисне 2-3 пъти с длан (както обичайно се меси), но не и да се подметне и да се меси с минути.

Мая и захар в тестените продукти:

Маята представлява дрожди захаромицети, които се хранят със захари и отделят алкохол и въглероден двуокис. Благодарение на последното тестото увеличава обема си, набухва и това е търсеният и желан ефект.

Ако сложим малко захар, дрождите живват и се разработват по- бързо, за да могат да поемат захарите от нишестето на брашното. Но с голямо количество добавена захар, можем да ги затрудним или направо да блокираме техния процес. Затова и в козунака се слага повече мая, заради по- голямото количество захар по рецепта.



РЕЦЕПТА И СЪВЕТИ ЗА КОЗУНАК НА КЕТИ.



Ами значи, аз вчера изнамерих една рецепта за козунак, от която обаче пишеше, че излизат два козунака и реших да разделя на половина и сложих следното:

-3 яйца /като оставих единия жълтък за намазване/ и ги разбих с вилица, с щипка сол;
-175 мл.прясно мляко /лекооо затоплено/ за млякото искам да уточня, че в рецептата пишеше 1 ч.ч. и като я разделих наполовина ми се стори малко, та долях, защото ми излизаше да е 100 мл.;
-100 гр. масло /отмерих сто грама и го разтопих, беше вносно, нямам даверие вече на нашенските/;
-1/2 кубче жива мая /разтворих я в млякото с малко захар и брашно/;
-150 гр.захар /следващия ще сложа малко повече, не че не беше сладък, но искам малко повече/;
-600 гр. брашно

Изсипах разбитите яйца в машината, изсипах захарта, след това млякото с маята.Сложиш около 500 гр.брашно, не бързах да е всичкото да не дойде много, реших, че мога да добавям, но не и да махам от него.Пуснах машината да меси /тук искам да отбележа, че пуснах на основната програма за хляб при мен е 1, защото горе-долу същата доза я бях пуснала на програмата за сладък хляб и за съжаление тогава стана като хляб/.Докато месеше първите 5 мин.започнах да слагам разтопеното масло, сложих го на три пъти, и изчаках да го поеме.По време на второто месене, след петте минути почивка, прибавих и останалото брашно, защото на пипане беше доста меко и мажеше под бъркалките.Слагах го постепенно, докато се усвои и стана едно не много твърдо тесто, което вече не мажеше отдолу.Пипах с пръсти да го усетя горе долу, даже сложих една шепа допълнително, но нея не можах да я измеря.Вие ще си прецените дали иска още брашно, моите яйца бяха доста големички, може би за това.И това е.Оставих си машината да си работи.

Преди последното втасване, извадих тестото, като предварително върху една табличка си намазах олио, за по-сигурно, намазних си ръцете и го извадих върху нея/бъркалките си останаха в машината, значи не е било много меко/.Лекооо ми залепна на едната ръка, но с другата го отлепих лесно, защото я топнах в мазнина.Скъсах три топки с ръце /не го режете/ издъпрах ги като фитили горе-долу колкото е дълъг контейнера и ги сплетох.Върнах го в машината и го оставих да си довтаса и да се пече.Сложих го за 1 кг., по-препечен.Малко дълго стана.

Забравих за ванилията, лим.кора и стафиди, ако имате под ръка.



СЪВЕТИТЕ НА ПОЛИНА И МАКС МАМА



Продукти:

3 яйца /единият жълтък се отделя за намазване/
200 г захар
75 мл мазнина /олио или олио + свинска мас/
250 мл прясно мляко
20 г прясна мая
660 г брашно
настъргана кора от лимон /аз сложих лимонова есенция/


Половината от прясното мляко /125 мл/ + маята + 1 с.л. от захарта + 1 разбито яйце + 1 щипка сол + брашно / да стане каша като боза/ - всичко се смесва в една по-голяма купа и се оставя да втаса на топло / аз правя както писах вече за хляба - в друг съд с топла вода/.

В контейнера се слага другата половина прясно мляко /125 мл/ затоплено леко, + разтворената в него захар, добавя се приблизително половината мазнина, разбитите 2 цели яйца + белтъка от третото, маяната смес /вече втасала и 550 г брашно. Аз се чудех доста дали за маята брашното е отделно от посочените в началото 660 г, затова си изтеглих повечко, не съм мерила с точност грамовете, нито тези 550 сега, но долу-горе толкова. Ако искаш, се придържай точно. Тук се пуска програма 3 с продължителност 3 часа и 40 минути. Започва месене, което е 10 минути. През него аз добавях брашно долу-горе до хубава топка, т.е. да се събере тестото. Като спря месенето, изчаках тестото да почине 10 минути, спрях програмата от бутона старт-стоп /задържаш го продължително, изпиуква машината/ и зададох отново програма 3, и така стартира отначало месен. Тогава се добавя есенцията и при нужда още брашно, до оформяне вече на хубава топка / да не маже под бъркарките и да не остава брашно/. Като свърши месенето, пак спрях машината и направо зададох същата програма пак отначало. Тук вече се добавя останалата мазнина на три пъти. Наливаш малко, машината си меси, като минат да речем 2 минути слагаш още малко, пак да минат 2-3 минути и тогава добавяш и третата част мазнина. При нужда, накрая добавяш пак малко брашно, но по много мъничко, на порции. И тук аз вече оставих програмата да си върви. Ако видиш, че има нужда, топката не се е дооформила, няма проблем пак да спреш програмата и да пуснеш наново отначало месенето. Тук аз зарязах машината и само отвреме-навреме ходех да гледам как върви втасването. Накрая почнах да се притеснявам, че тестото ще изскочи, затова като видях, че реално има такава опасност / някъде около час и 10 минути преди края на програмата/, извадих тестото с намаслени ръце, капака на машината се затваря, да не избяга топлото. Разделих го на две. Едната част оформих на плитка, върнах в контейнера. Евентуално ще има нужда да си довтаса, затова можеш да спреш машината / тя си помни програмата десетина минути, но е топло вътре/, тук мажеш с жълтъка, ръсиш захар и след това да я включиш отново и програмата си продължава с печенето, което е 1 час преди края. Ако пак не е довтасало, оставяш пак на изключена машина и след това пускаш програма 12 - Печене само. Има вероятност в суматохата да забравиш мазането с жълтъка и захарта, не е фатално. Втората част от тестото оформих в продълговата форма за кекс и го сложих във фурната на 50 градуса с вентилатор да си втасва. След това се маже и се ръси захар. Пече се на 150-160 градуса, че бързо прегарят. Втората доза, която правих, пекох във фурната и двата козунака. Докато единия се печеше, другият, оформен, го бях сложила в микровълновата да чака.




СЪВЕТИТЕ НА ДЯДО ХАДЖИЯ



Аз не твърдя, че съм специалист или пък добър майстор в тестените изделия. Може би точно затова си имам определени правила, които спазвам и досега те никога не са ме подвели. Сега когато ни предстои да спазим една сравнително нова традиция, а именно да правим козунаци бих си позволил да споделя с вас какво спазвам аз при тяхното приготвяне.


1. Винаги само и единствено добро и спокойно настроение. Иначе повярвайте ми тестото ще ви усети, ще се притесни и нищо няма да стане. Това не са бабешки деветини, това наистина е основно правило в готвенето.

2. ЗАПОМНЕТЕ ! Няма точна рецепта, има твърдост на тестото. То трябва да е меко и еластично. Ако е много меко тестото после то при втасването ще се разлее и ще загуби всякакви форми (например плетките), ако е много твърдо ще остане сбито. Когато ощипете тестото трябва да го усетите като с твърдост на дунапренена гъба и после то да се "върне" в първоначалното си положение.

3. Всички продукти топли. Околната среда топла. Ако ще месите в машината и тя трябва да е затоплена (аз пускам програмата за печене за 1-2 минути преди да почна работа).

4. Маята активирайте предварително. Някои твърдят, че това не е задължително условие, дори направо натрошват (или ако е суха изсипват) маята в брашното, но аз съм се учил от стари хора и винаги съм спазвал това, което ме е довеждало до добри резултати.

5. Захарта трябва да е разтворена. Иначе в тестото тя става буквално на лепило, "облепва" маята, затруднява достъпа на течностите до нея и тя трудно си върши работата.

6. Яйцата трябва да са леко разбити. В никакъв случай не ги разбивайте на пяна, защото после ще затрудните усвояването им от тестото.

7. МАЗНИНАТА ! Не прекалявайте с нея. Тестото и без това го утежняваме със захарта и яйцата и като прибавим и голямо количество мазнина после маята ще бъде много затруднена. ЗАПОМНЕТЕ ! В самото тесто добавете много малко мазнина (не повече от 2 или 3 супени лъжици). Добавяйте мазнината във вече омесено тесто. Добавяте я на части. Като поеме едната част, тогава добавяйте следващата и така докато се усвои цялото предвидено количество. Аз лично използвам до 1/2 от предвидената мазнина като я добавям във вече омесено тесто, а останаталата я добавям като намзнявам силно ръцете си и после при оформянето на фитилите тя си се поема.

8. Конците ! Трябва да изберете или много сладък козунак или козунак на конци. И двете положения едновременно според мен са невъзможни. За да имате конци, трябва да имате добре развит глутен. Глутена се развива при хубаво и продължиелно омесване. След като направим глутена, добавяме мазнината, която го разделя на влакна (всъщност в козунака имаме разделени слоеве от тестото във вид на влакна, а нямаме конци). После като изтегляме (а не разточваме !) и осукваме фитилите изтегляме тези влакна и те стават по дълги и оформени и така се появяват конците на козунака. Затова аз при изтеглянето на фитилите намаднявам ръцете си с мазнина и така тя допълнително разделя тестото на слоеве. ЗАПОМНЕТЕ ! Важното е козунака да е вкусен мек и "пухкав" това са добрите критерии според мен. Конците е хубаво да ги има, но ако гоним само това то тогава или правим нещо за изложба или гоним фикс идеи.

9. Втасване. ЗАПОМНЕТЕ ! Няма строго и точно определено време за втасване, има постигане на обем. Тестото трябва да втасва докато удвои обема си. Може и повече разбира се, но тогава рискуваме то да превтаса. При последното окончателно втасване имайте предвид, че то продължава и в началото на печенето, затова лично аз прекъсвам последното втасване малко преди тестото да удвои обема си. После то при началото на печенето си достига искания от мен обем.

10. Печене. Всякакви съвети ще прочетете, всякави фурни има, така че тук няма точния съвет. Аз лично първо печа само отдолу на слаба температура, после след около 10-на минути увеличавам температурата (пак само отдолу). И след още 10-на минути пускам на максималната температура (този път вече отгоре и отдолу). Пиша ви 10-на минути, но бързам да предупредя, че понякога са 7-8 минути, тоест нямам точно време - имам интуиция. И изобщо забравете тази идея да сложите козунака във фурната и да го оставите да се оправя. Козунака си иска внимание и наблюдение.

11. Вкусът на козунака. ЗАПОМНЕТЕ ! Трябва да изберете - или много сладък и сбит козунак, или пухкав но не чак толкова сладък козунак. Няма как да стане иначе. Голямото количество захар прави тестото буквално на лепило. Захарта усвоява течностите и им пречи да стигнат до маята - така пък последната не може да си свърши работата. При много захар (и мазнина) е необходимо много време за втасване на тестото (понякога и 2 часа). Аз ви предлагам намалете количеството на захарта, направете малки козунаци и със захарта, с която ще ги наръсите отгоре компенсирайте вкусът. В интернет вече се появиха идеи да се замеси част от захарта с подсладител. Не съм правил такива опити и не мога да кажа как биха се получили.




                

Важни съвети при месенето с машина за хляб..

       

ЗАПОМНЕТЕ !!!

1. Няма точно количество на брашното в тестените изделия. Винаги се следи получаването на строго определена твърдост на тестото - меко или твърдо. Никога не слагайте цялото предвидено в рецептата, оставете една част от него, която ще добавите в последствие за постигане на необходимата твърдост на тестото.

2. Няма точно определено време за втасване. В повечето случаи тестото втасва докато се удвои обема. Втасването зависи от много условия. Например околна среда, температура на продуктите, състав на рецептата. Рецептите с много захар и мазнини изискват повече време за втасване. Втасването е един от основните проблеми при машнините за хляб, защото програмите за тях са изчислени при усредняване на условията. Затова понякога се случва изделието да превтаса или пък да не втаса достатъчно.

3. Най общото правило за съотношение на суха мая към жива е 1:3. Тоест ако търсите с какво количество да заместите сухата мая с жива, трябва да вземете количеството на сухата мая в грама (една чаена лъжица е приблизително около 3.25 грама) и да го умножите по три.

4. Когато искате да зададете въпроси към другите винаги давайте възможност най-пълната информация, която задължително включва рецептата и времето за омесване и втасване. Иначе рискувате да накарате вашите събеседници да гадаят и да говорят импровизирано, а това няма да доведе до никаква полза.

5. Машината за хляб е ваш помощник, но не и се доверявайте изцяло защото тя няма възможности да следи и контролира процеса на приготвяне на изделието в зависимост от различните условия. Тя няма вашите знания и опит, тя има заложени предварително действия и работи само и единствено според тях.

=   *    =   *   =

ЕРДИНЧ ВИ ПРЕДЛАГА ДА ОПИТАТЕ СЛЕДНАТА ТЕГНОЛОГИЯ ЗА ПРИГОТВЯНЕ НА ХЛЯБ.

1 Сложете в контейнера само водата и брашното;
2 Пуснете машината да меси около две три минути(не повече от 4);
3 Изключете програмата и изчакайте така 20 минути;
4 След 20 мин пуснете програмата на която ще приготвяте хляба и добавете останалите продукти;

По този начин:
- се подобрява качеството на консистенцията на тестото
- тестото повече бухва

За да не залепне тестото в прозореца, непременно намалете рецептата или намалете общото количество мая с 1/4 ч.л. или 1/3 ч.л. или сменете 1/4 част от бялото брашно със пълнозърнесто.

Няколко думи за машината за хляб.

        

НЯКОЛКО ДУМИ ЗА МАШИНАТА ЗА ХЛЯБ.

За всички, които нямат възможност да прочетат 14 теми по средно 60 страници плюс новата тема, ще се опитам да обобщя.

Машината за хляб е уред с големината на фритюрник. Използва се като пералнята - слагаш продуктите, избираш програма и стартираш. Също както пералнята не простира, така и машината не ти реже готовия хляба на удобни филийки. Но с това се свиква с времето.

Машините се различават по тежест на готовия продукт - обикновено са за три грамажа - 500/750/1000 гр. или 750/1000/ 1250 гр. и т.н. Има и други разновидности като Северин, който е до 1600 гр, както и по-малки машинки.

Засега оплакване има само от хлебопекарна  MOULINEX -2000.

Разликата в тежестта, респективно обема на хляба налага основно два вида машинки - с една бъркалка ( до 1000 гр.) и с две бъркалки (над 1000 гр.). Има машини с две отделни контейнерчета или с други допълнителни приспособления, както е Мулинекс ОW 5003 с приставка за багети. Хлябът в по-малките машинки се получава по-цилиндричен и по-висок. Хлябът в по-големите машинки се получава по-продълговат. Има несъществени разлики в начина на изпичане на хляба в зависимост от машината - при реотан под контейнера, горната кора е по-бяла (машини с две бъркалки, без тази с багетите - тя е с два реотана). При машините с една бъркалка обикновено реотана е позициониран около контейнера и хлябът става по-тъмен отгоре.

Повечето машинки имат около 10-12 програми. "Задължителните" са - основна (за хляб  ), за бял хляб, за пълнозърнести хлябове, за месене и втасване (без печене) и само печене. Другите се разминават в зависимост от производителя - за сандвичи (с много тънки кори), за кексове, за мармалад, за макарони и т.н.

Машинките имат отложен старт - обикновено до 13 часа (напоследък не съм виждала без тази функция). Това означава, че можете сутрин преди работа да заредите машината с продуктите, да нагласите таймера и когато се приберете вечерта, да ви посрещне аромата на прясно опечен хляб. Ако закъснеете с прибирането, машинката ще ви поддържа хляба топъл още поне 1 час и той няма да се овлажни.

Стигнахме и до много съществения въпрос за цената:

1. Самата машина струва в зависимост от модела между 100 и 250 лева. Могат да се намерят по-евтини машинки по магазините ТСМ - моята е от там. Аляската в Метро е около 100 лева. Наскоро видях в сайт машинка на First за 129 лева ( до 1250 гр. хляб). Най-скъпи за сега са Мулинекс. Разликата освен в грамажа, програмите и бъркалките е в мощността на машината - ФИФ и First са 800-850 W, други с по 600 W. Според мен и евтините и скъпите машини правят хубав хляб.

2. Разходът на ток ми е около + 3 до 5 лева на месец заради машинката.

3. Цената на хляба  

Обикновен бял хляб от 750 грама се приготвя от:
300 мл. вода
500 гр. бяло брашно = 45 ст. ( при цена 90 ст. за пакет)
2 с.л. захар = 8 ст.
2 ч.л. сол = 1 ст.
2 ч.л. суха мая ( от 2 пакетчета френска или турска мая излизат 5 хляба =  2*30 : 5 = 12 ст.) = 12 ст.
Добавяме стотинки за водата и тока.

Най-обикновения бял хляб от машината струва около 90 ст. - топъл, с брашно, без добавки, екстри и бонуси. Не мухлясва, не изсъхва и не се рони поне 4-5 дни (при нормално съхранение).


    
     

четвъртък, 13 май 2010 г.

Информация за този блог.

В този блог ще се публикува най-важната информация, която се появява във форума "Машина за хляб" на сайта БГ МАМА.